Портрет
Портрет
Разглеждах те - и устните ти, и очите,
запомнях всяка част от теб,
рисувах те за мен и във гърдите
скрих аз скъпия портрет.
И, знаеш ли, за мене е шедьовър,
по-скъп от всичко във света -
сама да сложа толкова отрова
във собствената си душа.
Разглеждах те, за кой ли път последно
и вярвах, че няма да се върна пак,
отричах те и мразех от сърце, но
без теб очите ми потънаха във мрак.
Раглеждах те - и ето, пак те гледам,
със вечния ми страх, че ще простя,
раняваха ме - никой като тебе,
а само теб не мога да виня...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Моцарели Всички права запазени
