22 авг. 2009 г., 22:58

Портрет 

  Поэзия
502 0 2

Портрет

 

Разглеждах те - и устните ти, и очите,

запомнях всяка част от теб,

рисувах те за мен и във гърдите

скрих аз скъпия портрет.

 

И, знаеш ли, за мене е шедьовър,

по-скъп от всичко във света -

сама да сложа толкова отрова

във собствената си душа.

 

Разглеждах те, за кой ли път последно

и вярвах, че няма да се върна пак,

отричах те и мразех от сърце, но

без теб очите ми потънаха във мрак.

 

Раглеждах те - и ето, пак те гледам,

със вечния ми страх, че ще простя,

раняваха ме - никой като тебе,

а само теб не мога да виня...

 

© Ели Моцарели Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "сама да сложа толкова отрова

    във собствената си душа."








    "раняваха ме - никой като тебе,

    а само теб не мога да виня..."

    МНОГО ИСТИНСКИ СТИХОВЕ...МОМИЧЕ ИМАШ ТАЛАНТ НА ЕДИН ИСТИНСКИ ПИСАТЕЛ..



  • харесах
Предложения
: ??:??