Портрет
ПОРТРЕТ
В небето цяла нощ с очи рисувах,
теб рисувах цяла нощ!
От красотата ти не се страхувах,
изпълних цялата му площ.
Но нямаше сърце за мен да бие...
Моето извадих и ти подарих.
Нямаше душа любов да пие,
своята от себе си изтрих.
За очи ти сложих две звезди,
най-ярките, които има на небето,
за усмивка – луна придърпах да блести
и почти завършен бе портрета.
За коса поставих пътя Млечен
раменете нежно да покрива,
за снага откраднах вятъра далечен
и ето – вече си красива!
Как да те почувствам без сърце,
в тази вечер съдбоносна?
Колкото и да протягам две ръце,
не мога аз дори да те докосна...
10.08.2015 г. Велин Иванов Гюргаков
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Велин Todos los derechos reservados
Това много ми хареса.
