Портрет
ПОРТРЕТ
В небето цяла нощ с очи рисувах,
теб рисувах цяла нощ!
От красотата ти не се страхувах,
изпълних цялата му площ.
Но нямаше сърце за мен да бие...
Моето извадих и ти подарих.
Нямаше душа любов да пие,
своята от себе си изтрих.
За очи ти сложих две звезди,
най-ярките, които има на небето,
за усмивка – луна придърпах да блести
и почти завършен бе портрета.
За коса поставих пътя Млечен
раменете нежно да покрива,
за снага откраднах вятъра далечен
и ето – вече си красива!
Как да те почувствам без сърце,
в тази вечер съдбоносна?
Колкото и да протягам две ръце,
не мога аз дори да те докосна...
10.08.2015 г. Велин Иванов Гюргаков
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велин Всички права запазени
Това много ми хареса.
