Aug 11, 2015, 7:50 AM

Портрет

  Poetry
927 1 9

ПОРТРЕТ

 

В небето цяла нощ с очи рисувах,

теб рисувах цяла нощ!

От красотата ти не се страхувах,

изпълних цялата му площ.

 

Но нямаше сърце за мен да бие...

Моето извадих и ти подарих.

Нямаше душа любов да пие,

своята от себе си изтрих.

 

За очи ти сложих две звезди,

най-ярките, които има на небето,

за усмивка – луна придърпах да блести

и почти завършен бе портрета.

 

За коса поставих пътя Млечен

раменете нежно да покрива,

за снага откраднах вятъра далечен

и ето – вече си красива!

 

Как да те почувствам без сърце,

в тази вечер съдбоносна?

Колкото и да протягам две ръце,

не мога аз дори да те докосна...

 

 

10.08.2015 г.                                                          Велин Иванов Гюргаков

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велин All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това много ми хареса.
  • Благодаря ти Светла!
    Благодаря ти Руми, някои красиви стихове са вдъхновени от нежни хора!
    И на теб благодаря Ева! Признателен съм ти за написаното! Като прочетох последния ред, сякаш прочетох себе си - и аз много често пожелавам "усмихнат ден". Пък тази нощ няма да се спи - ще има много падащи звезди - пълна романтика!
  • Много красота и нежност си "нарисувал"!
    Поздрав и от мен, Велин, прекрасно е стихотворението ти!
  • Хубаво ...
  • Благодаря на всички!
    Роси - поклон и усмивка
    Анастасия - благодаря! Любовта е в сърцето, което съм дал на образа в портрета.
    Йоана - радваш ме всеки път с отношението си! Подарявам ти го да си го сложиш и четеш всеки път където и когато пожелаеш!
    Насе - усмихна ме!
    Владислав - благодаря и за твоята оценка!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...