11 авг. 2015 г., 07:50

Портрет

928 1 9

ПОРТРЕТ

 

В небето цяла нощ с очи рисувах,

теб рисувах цяла нощ!

От красотата ти не се страхувах,

изпълних цялата му площ.

 

Но нямаше сърце за мен да бие...

Моето извадих и ти подарих.

Нямаше душа любов да пие,

своята от себе си изтрих.

 

За очи ти сложих две звезди,

най-ярките, които има на небето,

за усмивка – луна придърпах да блести

и почти завършен бе портрета.

 

За коса поставих пътя Млечен

раменете нежно да покрива,

за снага откраднах вятъра далечен

и ето – вече си красива!

 

Как да те почувствам без сърце,

в тази вечер съдбоносна?

Колкото и да протягам две ръце,

не мога аз дори да те докосна...

 

 

10.08.2015 г.                                                          Велин Иванов Гюргаков

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това много ми хареса.
  • Благодаря ти Светла!
    Благодаря ти Руми, някои красиви стихове са вдъхновени от нежни хора!
    И на теб благодаря Ева! Признателен съм ти за написаното! Като прочетох последния ред, сякаш прочетох себе си - и аз много често пожелавам "усмихнат ден". Пък тази нощ няма да се спи - ще има много падащи звезди - пълна романтика!
  • Много красота и нежност си "нарисувал"!
    Поздрав и от мен, Велин, прекрасно е стихотворението ти!
  • Хубаво ...
  • Благодаря на всички!
    Роси - поклон и усмивка
    Анастасия - благодаря! Любовта е в сърцето, което съм дал на образа в портрета.
    Йоана - радваш ме всеки път с отношението си! Подарявам ти го да си го сложиш и четеш всеки път където и когато пожелаеш!
    Насе - усмихна ме!
    Владислав - благодаря и за твоята оценка!

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...