6 mar 2011, 21:41

Портрет на незнайното куче

  Poesía
973 0 1

Тя се изви и понесе безгласно

върху платното заоблена четка.

За усмивката трябваше да е ясно,

че проклет ще е тоз, който я дорисува безответно.

 

Въздъхна, притвори очи и проплака.

Самотна е четката с тъпия връх.

За усмивка и нейната уста е няма,

щом липсва тоз, който да я изведе от немия кръстопът.

 

И беше унил върху платното,

довчера ненадминат певец.

Днес за доброто или за злото,

не се намери избран, да завърши предплатения му портрет.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криста Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...