6 mar 2011, 21:41

Портрет на незнайното куче

  Poesía
979 0 1

Тя се изви и понесе безгласно

върху платното заоблена четка.

За усмивката трябваше да е ясно,

че проклет ще е тоз, който я дорисува безответно.

 

Въздъхна, притвори очи и проплака.

Самотна е четката с тъпия връх.

За усмивка и нейната уста е няма,

щом липсва тоз, който да я изведе от немия кръстопът.

 

И беше унил върху платното,

довчера ненадминат певец.

Днес за доброто или за злото,

не се намери избран, да завърши предплатения му портрет.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криста Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...