6 мар. 2011 г., 21:41

Портрет на незнайното куче

974 0 1

Тя се изви и понесе безгласно

върху платното заоблена четка.

За усмивката трябваше да е ясно,

че проклет ще е тоз, който я дорисува безответно.

 

Въздъхна, притвори очи и проплака.

Самотна е четката с тъпия връх.

За усмивка и нейната уста е няма,

щом липсва тоз, който да я изведе от немия кръстопът.

 

И беше унил върху платното,

довчера ненадминат певец.

Днес за доброто или за злото,

не се намери избран, да завърши предплатения му портрет.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криста Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...