6 мар. 2011 г., 21:41

Портрет на незнайното куче

981 0 1

Тя се изви и понесе безгласно

върху платното заоблена четка.

За усмивката трябваше да е ясно,

че проклет ще е тоз, който я дорисува безответно.

 

Въздъхна, притвори очи и проплака.

Самотна е четката с тъпия връх.

За усмивка и нейната уста е няма,

щом липсва тоз, който да я изведе от немия кръстопът.

 

И беше унил върху платното,

довчера ненадминат певец.

Днес за доброто или за злото,

не се намери избран, да завърши предплатения му портрет.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криста Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...