Тя се изви и понесе безгласно

върху платното заоблена четка.

За усмивката трябваше да е ясно,

че проклет ще е тоз, който я дорисува безответно.

Въздъхна, притвори очи и проплака.

Самотна е четката с тъпия връх.

За усмивка и нейната уста е няма,

щом липсва тоз, който да я изведе от немия кръстопът.

И беше унил върху платното,

довчера ненадминат певец.

Днес за доброто или за злото,

не се намери избран, да завърши предплатения му портрет.