Портрет на незнайното куче
972
0
1
Тя се изви и понесе безгласно
върху платното заоблена четка.
За усмивката трябваше да е ясно,
че проклет ще е тоз, който я дорисува безответно.
Въздъхна, притвори очи и проплака.
Самотна е четката с тъпия връх.
За усмивка и нейната уста е няма,
щом липсва тоз, който да я изведе от немия кръстопът.
И беше унил върху платното,
довчера ненадминат певец.
Днес за доброто или за злото,
не се намери избран, да завърши предплатения му портрет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криста Всички права запазени
