24 oct 2007, 11:23

Портрет на отчаянието

  Poesía » Otra
1.4K 0 27
 

 То се просмуква,

                               като влага в костите.

 Размеква ставите.

                               Втвърдява вените.

 Завързва нервите в моряшки възел.

 А мозъка превръща в топка гумена.

 То стяга гърлото.

                                Сърцето скапва.

 Размазва мисълта.

                                Задръства чувствата.

 То оцветява погледите в черно.

 Живота ти превръща в изкупление.

 То казва на душата ти да млъкне.

 Изкълчва формата на всички жестове.

 Походката криви до себесмазване.

 Изпепелява всяко намерение.

 Затваря същноста ти вътре в кожата.

 Не и оставя процепи за дишане.

То, всъщност, садистично те убива.

 

 А ти си там и гледаш безразлично.

 

Не съм чак толкова отчаяна, но ми е познато. Опитвам се да нарисувам състоянието.                                              

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Шейтанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...