Портрет на отчаянието
То се просмуква,
като влага в костите.
Размеква ставите.
Втвърдява вените.
Завързва нервите в моряшки възел.
А мозъка превръща в топка гумена.
То стяга гърлото.
Сърцето скапва.
Размазва мисълта.
Задръства чувствата.
То оцветява погледите в черно.
Живота ти превръща в изкупление.
То казва на душата ти да млъкне.
Изкълчва формата на всички жестове.
Походката криви до себесмазване.
Изпепелява всяко намерение.
Затваря същноста ти вътре в кожата.
Не и оставя процепи за дишане.
То, всъщност, садистично те убива.
А ти си там и гледаш безразлично.
Не съм чак толкова отчаяна, но ми е познато. Опитвам се да нарисувам състоянието.
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
