jantreya (Валентина Шейтанова)
240 3900
24.10.2007 г., 11:23 ч.

Портрет на отчаянието 

  Поезия » Друга
1206 0 27
 

 То се просмуква,

                               като влага в костите.

 Размеква ставите.

                               Втвърдява вените.

 Завързва нервите в моряшки възел.

 А мозъка превръща в топка гумена.

 То стяга гърлото.

                                Сърцето скапва.

 Размазва мисълта.

                                Задръства чувствата.

 То оцветява погледите в черно.

 Живота ти превръща в изкупление.

 То казва на душата ти да млъкне.

 Изкълчва формата на всички жестове.

 Походката криви до себесмазване.

 Изпепелява всяко намерение.

 Затваря същноста ти вътре в кожата.

 Не и оставя процепи за дишане.

То, всъщност, садистично те убива.

 

 А ти си там и гледаш безразлично.

 

Не съм чак толкова отчаяна, но ми е познато. Опитвам се да нарисувам състоянието.                                              

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??