2 jun 2019, 1:19

Посадих!

  Poesía » Otra
849 10 20

Посадих дръвче

малко, клонато

от силния вятър

му правих заслон

с вода го поливах

чистех тревата

с радост посрещах

новия клон.

Израстна, заякна,

корона разпери

листата му вкусваха

капки роса

под сянката спираха

съдби уморени

а нощем самодиви

беряха цветя.

Щом стигнеш чаира

дървото се вижда

стои като страж

над родния край

във него Топола

любовно се вглежда

малка Фиданка

с лъчите играй.

 

Юни, 2019г

Варна, Гавраил

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Розали,благодаря за коментара!
  • Пепи,чакам Калината да заспи че да остане повече време за самодивите.Не друго а вдъхновението ми ги търси.
  • Очакваме и самодивите, ръкавицата е хвърлена вече!
  • Пепи,направо ме разобличи.Все самодиви се въртят в главата ми и за това ги има почти във всеки мой стих.
  • Стройна се калина вие, а край нея кичест Гавраил...
    Ах, ти, хитрецо, самодиви, м?

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...