Посадих!
Посадих дръвче
малко, клонато
от силния вятър
му правих заслон
с вода го поливах
чистех тревата
с радост посрещах
новия клон.
Израстна, заякна,
корона разпери
листата му вкусваха
капки роса
под сянката спираха
съдби уморени
а нощем самодиви
беряха цветя.
Щом стигнеш чаира
дървото се вижда
стои като страж
над родния край
във него Топола
любовно се вглежда
малка Фиданка
с лъчите играй.
Юни, 2019г
Варна, Гавраил
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
