Посадих дръвче
малко, клонато
от силния вятър
му правих заслон
с вода го поливах
чистех тревата
с радост посрещах
новия клон.
Израстна, заякна,
корона разпери
листата му вкусваха
капки роса
под сянката спираха
съдби уморени
а нощем самодиви
беряха цветя.
Щом стигнеш чаира
дървото се вижда
стои като страж
над родния край
във него Топола
любовно се вглежда
малка Фиданка
с лъчите играй.
Юни, 2019г
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
