2 июн. 2019 г., 01:19

Посадих!

850 10 20

Посадих дръвче

малко, клонато

от силния вятър

му правих заслон

с вода го поливах

чистех тревата

с радост посрещах

новия клон.

Израстна, заякна,

корона разпери

листата му вкусваха

капки роса

под сянката спираха

съдби уморени

а нощем самодиви

беряха цветя.

Щом стигнеш чаира

дървото се вижда

стои като страж

над родния край

във него Топола

любовно се вглежда

малка Фиданка

с лъчите играй.

 

Юни, 2019г

Варна, Гавраил

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Розали,благодаря за коментара!
  • Пепи,чакам Калината да заспи че да остане повече време за самодивите.Не друго а вдъхновението ми ги търси.
  • Очакваме и самодивите, ръкавицата е хвърлена вече!
  • Пепи,направо ме разобличи.Все самодиви се въртят в главата ми и за това ги има почти във всеки мой стих.
  • Стройна се калина вие, а край нея кичест Гавраил...
    Ах, ти, хитрецо, самодиви, м?

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...