Посадих!

Поэзия » Другая

847 10 20

Посадих дръвче

малко, клонато

от силния вятър

му правих заслон

с вода го поливах

чистех тревата

с радост посрещах

новия клон.

Израстна, заякна,

корона разпери

листата му вкусваха

капки роса

под сянката спираха

съдби уморени

а нощем самодиви

беряха цветя.

Щом стигнеш чаира

дървото се вижда

стои като страж

над родния край

във него Топола

любовно се вглежда

малка Фиданка

с лъчите играй.

Юни, 2019г

Варна, Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Розали,благодаря за коментара!

2019-06-11T06:17:43+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Пепи,чакам Калината да заспи че да остане повече време за самодивите.Не друго а вдъхновението ми ги търси.

2019-06-07T19:29:44+03:00
palenka (П Антонова)

Очакваме и самодивите, ръкавицата е хвърлена вече!

2019-06-07T19:15:52+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Пепи,направо ме разобличи.Все самодиви се въртят в главата ми и за това ги има почти във всеки мой стих.

2019-06-07T19:10:27+03:00
palenka (П Антонова)

Стройна се калина вие, а край нея кичест Гавраил...
Ах, ти, хитрецо, самодиви, м?

2019-06-07T17:25:17+03:00