22 feb 2019, 23:52

Посегнах 

  Poesía » De amor
1347 8 1

Посегнах към сърцето си,

исках да ти го дам,

но не сърце оказа се в дланта ми,

а купчинка пясък...

Вятър духна и пясъка разпиля

по всички посоки на света...

Посегнах...

Исках...

Протегнах...

Но празна е дланта ми...

Аз знам,

не от празна длан ти имаш нужда,

нито от купчинка пясък,

пръсната от вятъра...

Аз знам,

сърце на тебе ти е нужно,

за да те обича...

А, аз имам само празна длан

със следи от пясък,

пръснат от вятъра...

 

22-02-2019 год.

© МД Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Всеки човек живее в свой свят! И този свят е свещен и неприкосновен! Когато влизаме в чуждия свят, добре е да оставим обувките си отвън и да приемем света на другия такъв, какъвто е. Не даваме непотърсени съвети и не се опитваме да променим неговия свят. Защото неговия свят му дава това , което му е нужно за да живее и твори.
    Твоят стих е една съкровена изповед и аз го уважавам и приемам такъв, какъвто е.
    Благодаря за споделеното!
Propuestas
: ??:??