Посегнах към сърцето си,
исках да ти го дам,
но не сърце оказа се в дланта ми,
а купчинка пясък...
Вятър духна и пясъка разпиля
по всички посоки на света...
Посегнах...
Исках...
Протегнах...
Но празна е дланта ми...
Аз знам,
не от празна длан ти имаш нужда,
нито от купчинка пясък,
пръсната от вятъра...
Аз знам,
сърце на тебе ти е нужно,
за да те обича...
А, аз имам само празна длан
със следи от пясък,
пръснат от вятъра...
22-02-2019 год.
Твоят стих е една съкровена изповед и аз го уважавам и приемам такъв, какъвто е.
Благодаря за споделеното!