22.02.2019 г., 23:52

Посегнах

1.8K 8 1

Посегнах към сърцето си,

исках да ти го дам,

но не сърце оказа се в дланта ми,

а купчинка пясък...

Вятър духна и пясъка разпиля

по всички посоки на света...

Посегнах...

Исках...

Протегнах...

Но празна е дланта ми...

Аз знам,

не от празна длан ти имаш нужда,

нито от купчинка пясък,

пръсната от вятъра...

Аз знам,

сърце на тебе ти е нужно,

за да те обича...

А, аз имам само празна длан

със следи от пясък,

пръснат от вятъра...

 

22-02-2019 год.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МД Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всеки човек живее в свой свят! И този свят е свещен и неприкосновен! Когато влизаме в чуждия свят, добре е да оставим обувките си отвън и да приемем света на другия такъв, какъвто е. Не даваме непотърсени съвети и не се опитваме да променим неговия свят. Защото неговия свят му дава това , което му е нужно за да живее и твори.
    Твоят стих е една съкровена изповед и аз го уважавам и приемам такъв, какъвто е.
    Благодаря за споделеното!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...