22 февр. 2019 г., 23:52

Посегнах

1.8K 8 1

Посегнах към сърцето си,

исках да ти го дам,

но не сърце оказа се в дланта ми,

а купчинка пясък...

Вятър духна и пясъка разпиля

по всички посоки на света...

Посегнах...

Исках...

Протегнах...

Но празна е дланта ми...

Аз знам,

не от празна длан ти имаш нужда,

нито от купчинка пясък,

пръсната от вятъра...

Аз знам,

сърце на тебе ти е нужно,

за да те обича...

А, аз имам само празна длан

със следи от пясък,

пръснат от вятъра...

 

22-02-2019 год.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МД Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всеки човек живее в свой свят! И този свят е свещен и неприкосновен! Когато влизаме в чуждия свят, добре е да оставим обувките си отвън и да приемем света на другия такъв, какъвто е. Не даваме непотърсени съвети и не се опитваме да променим неговия свят. Защото неговия свят му дава това , което му е нужно за да живее и твори.
    Твоят стих е една съкровена изповед и аз го уважавам и приемам такъв, какъвто е.
    Благодаря за споделеното!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...