Feb 22, 2019, 11:52 PM

Посегнах

  Poetry » Love
1.8K 8 1

Посегнах към сърцето си,

исках да ти го дам,

но не сърце оказа се в дланта ми,

а купчинка пясък...

Вятър духна и пясъка разпиля

по всички посоки на света...

Посегнах...

Исках...

Протегнах...

Но празна е дланта ми...

Аз знам,

не от празна длан ти имаш нужда,

нито от купчинка пясък,

пръсната от вятъра...

Аз знам,

сърце на тебе ти е нужно,

за да те обича...

А, аз имам само празна длан

със следи от пясък,

пръснат от вятъра...

 

22-02-2019 год.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МД All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всеки човек живее в свой свят! И този свят е свещен и неприкосновен! Когато влизаме в чуждия свят, добре е да оставим обувките си отвън и да приемем света на другия такъв, какъвто е. Не даваме непотърсени съвети и не се опитваме да променим неговия свят. Защото неговия свят му дава това , което му е нужно за да живее и твори.
    Твоят стих е една съкровена изповед и аз го уважавам и приемам такъв, какъвто е.
    Благодаря за споделеното!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...