поща

12 mar 2008, 19:29

Poesía

890 0 15

Като за последно дишат устните ми,
изморени са...
изречените истини дойдоха в повече
(защо не си мълчах... )
Запушени, артериите ми хапят
от безсъние...
очите са привикнали,
повтарят
все същата история...
от тук за утре
и нататък...
(и нататък... ) ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

поща

Искате да прочетете повече?

Propuestas