Като за последно дишат устните ми, изморени са... изречените истини дойдоха в повече (защо не си мълчах... ) Запушени, артериите ми хапят от безсъние... очите са привикнали, повтарят все същата история... от тук за утре и нататък... (и нататък... ) Зениците ти, като лешояди, дебнат ме (със неподправена жестокост), зад всеки ъгъл в стаята. Горещо е леглото ми... (все още... ), изстинали са само капките (по кожата) от тези пет куршума на листа, с които ме събуди... уж... (неефективни бяха... ) Без фотоси ще мина този път (картинката е същата) аз (без теб), прозорците (и онзи, който счупи без да искаш) и ветропоказатели... по покрива... заспали...
Жесток стих! Жесток!
Направо ще заобичам белите стихове, които иначе не са ми слабост...
С изключение на Киара и още един, двама автори, които пишат такива... почти никога не ги чета. Просто не разбирам въздействието им, явно причината си е в мен самата.
Тук, обаче мога само да възкликна!
Ох, Ася!!!
Сечеш с тези думи...остават пълнокръвни, маркират ме веднъж, а след тях и ехото пресича...и се връщат като бумеранги...
Не зная вече какво да ти кажа...чудесно се изказваш всеки път!
"Горещо е леглото ми...
(все още... ),
изстинали са само капките
(по кожата)"
...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Направо ще заобичам белите стихове, които иначе не са ми слабост...
С изключение на Киара и още един, двама автори, които пишат такива... почти никога не ги чета. Просто не разбирам въздействието им, явно причината си е в мен самата.
Тук, обаче мога само да възкликна!