12 мар. 2008 г., 19:29

поща

Поэзия

1K 0 15

Като за последно дишат устните ми,
изморени са...
изречените истини дойдоха в повече
(защо не си мълчах... )
Запушени, артериите ми хапят
от безсъние...
очите са привикнали,
повтарят
все същата история...
от тук за утре
и нататък...
(и нататък... )
Зениците ти, като лешояди,
дебнат ме
(със неподправена жестокост),
зад всеки ъгъл в стаята.
Горещо е леглото ми...
(все още... ),
изстинали са само капките
(по кожата)
от тези пет куршума на листа,
с които ме събуди... уж...
(неефективни бяха... )
Без фотоси ще мина този път
(картинката е същата)
аз (без теб),
прозорците
(и онзи, който счупи без да искаш)
и ветропоказатели...
по покрива...
заспали...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Jane_d (Деси Инджева)

Жесток стих! Жесток!
Направо ще заобичам белите стихове, които иначе не са ми слабост...
С изключение на Киара и още един, двама автори, които пишат такива... почти никога не ги чета. Просто не разбирам въздействието им, явно причината си е в мен самата.
Тук, обаче мога само да възкликна!

2009-01-06T15:48:05+02:00
violently (Ася)

Благодаря ви отново.Целувка.

2008-05-28T11:13:51+03:00
gerrda (Геновева Христова)

свръх яко, много и безпощадно ме изкефи!
браво!

2008-05-10T02:40:05+03:00
natiii (Наташа Басарова)

Браво!Прекрасен стих!Поздрав,Ася!

2008-03-16T14:02:45+02:00
Аската (Ая Цонева)

Страхотно пишеш,Ася!Поздравления от сърце!!!

2008-03-15T13:09:07+02:00