поща
Като за последно дишат устните ми,
изморени са...
изречените истини дойдоха в повече
(защо не си мълчах... )
Запушени, артериите ми хапят
от безсъние...
очите са привикнали,
повтарят
все същата история...
от тук за утре
и нататък...
(и нататък... )
Зениците ти, като лешояди,
дебнат ме
(със неподправена жестокост),
зад всеки ъгъл в стаята.
Горещо е леглото ми...
(все още... ),
изстинали са само капките
(по кожата)
от тези пет куршума на листа,
с които ме събуди... уж...
(неефективни бяха... )
Без фотоси ще мина този път
(картинката е същата)
аз (без теб),
прозорците
(и онзи, който счупи без да искаш)
и ветропоказатели...
по покрива...
заспали...
изморени са...
изречените истини дойдоха в повече
(защо не си мълчах... )
Запушени, артериите ми хапят
от безсъние...
очите са привикнали,
повтарят
все същата история...
от тук за утре
и нататък...
(и нататък... )
Зениците ти, като лешояди,
дебнат ме
(със неподправена жестокост),
зад всеки ъгъл в стаята.
Горещо е леглото ми...
(все още... ),
изстинали са само капките
(по кожата)
от тези пет куршума на листа,
с които ме събуди... уж...
(неефективни бяха... )
Без фотоси ще мина този път
(картинката е същата)
аз (без теб),
прозорците
(и онзи, който счупи без да искаш)
и ветропоказатели...
по покрива...
заспали...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ася Всички права запазени
