11 ago 2017, 23:29

Послание

568 0 2

Послание

Автор: Генка Богданова

 

 

От есенните багри позлатена,
с душа пречистена, успокоена,
албума на живота си разгръщам,
по дирите житейски се завръщам…

Любувам се на есенното злато
разжарено под гаснещото слънце.
И трепва топло чувство непознато,
поникващо във мене като зрънце.

Очи затварям, с топлите си ласки
ме галят ярки пламъчета  живи.
А есента с  вълшебните си  краски,
събужда в мене спомени красиви.

Сега разбирам мъдрото послание:
– Живей! Дори минутата е ценна!
Забрави ненужното страдание,
помни, че няма красота нетленна!

Живей! Не брой със броеницата
подарените ти от Съдбата дни,
Дръж живота здраво за десницата
и докрай партньор достоен остани!

Така след теб житейската пътека
тук ще пази вечно твоите следи.
И в бъдното остава жив човека,
ако  в ярки спомени се прероди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Генка Богданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Самоанализът и самопознанието са задължителни за всеки творец, мила Люси. Ние всеки ден получаваме мъдри житейски уроци, които ни изграждат като личности.
  • Чудесно послание, Генка! Хубаво би било, ако всеки можеше да погледне на зад с тези чувства, които описваш.🍀

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...