Автор: Генка Богданова
От есенните багри позлатена,
с душа пречистена, успокоена,
албума на живота си разгръщам,
по дирите житейски се завръщам…
Любувам се на есенното злато
разжарено под гаснещото слънце.
И трепва топло чувство непознато,
поникващо във мене като зрънце.
Очи затварям, с топлите си ласки
ме галят ярки пламъчета живи.
А есента с вълшебните си краски,
събужда в мене спомени красиви.
Сега разбирам мъдрото послание:
– Живей! Дори минутата е ценна!
Забрави ненужното страдание,
помни, че няма красота нетленна!
Живей! Не брой със броеницата
подарените ти от Съдбата дни,
Дръж живота здраво за десницата
и докрай партньор достоен остани!
Така след теб житейската пътека
тук ще пази вечно твоите следи.
И в бъдното остава жив човека,
ако в ярки спомени се прероди.
© Генка Богданова All rights reserved.