Послание

11 авг. 2017 г., 23:29

Поэзия » Философская

373 0 2

Послание

Автор: Генка Богданова

От есенните багри позлатена,
с душа пречистена, успокоена,
албума на живота си разгръщам,
по дирите житейски се завръщам…

Любувам се на есенното злато
разжарено под гаснещото слънце.
И трепва топло чувство непознато,
поникващо във мене като зрънце.

Очи затварям, с топлите си ласки
ме галят ярки пламъчета живи.
А есента с вълшебните си краски,
събужда в мене спомени красиви.

Сега разбирам мъдрото послание:
– Живей! Дори минутата е ценна!
Забрави ненужното страдание,
помни, че няма красота нетленна!

Живей! Не брой със броеницата
подарените ти от Съдбата дни,
Дръж живота здраво за десницата
и докрай партньор достоен остани!

Така след теб житейската пътека
тук ще пази вечно твоите следи.
И в бъдното остава жив човека,
ако в ярки спомени се прероди.

Свързани произведения

evgeniagenka (Генка Богданова)

2017-08-12T13:27:25+03:00

Самоанализът и самопознанието са задължителни за всеки творец, мила Люси. Ние всеки ден получаваме мъдри житейски уроци, които ни изграждат като личности.
ЛюсиЦ (Люси Петкова)

2017-08-12T07:51:03+03:00

Чудесно послание, Генка! Хубаво би било, ако всеки можеше да погледне на зад с тези чувства, които описваш.🍀