11.08.2017 г., 23:29

Послание

564 0 2

Послание

Автор: Генка Богданова

 

 

От есенните багри позлатена,
с душа пречистена, успокоена,
албума на живота си разгръщам,
по дирите житейски се завръщам…

Любувам се на есенното злато
разжарено под гаснещото слънце.
И трепва топло чувство непознато,
поникващо във мене като зрънце.

Очи затварям, с топлите си ласки
ме галят ярки пламъчета  живи.
А есента с  вълшебните си  краски,
събужда в мене спомени красиви.

Сега разбирам мъдрото послание:
– Живей! Дори минутата е ценна!
Забрави ненужното страдание,
помни, че няма красота нетленна!

Живей! Не брой със броеницата
подарените ти от Съдбата дни,
Дръж живота здраво за десницата
и докрай партньор достоен остани!

Така след теб житейската пътека
тук ще пази вечно твоите следи.
И в бъдното остава жив човека,
ако  в ярки спомени се прероди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Богданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Самоанализът и самопознанието са задължителни за всеки творец, мила Люси. Ние всеки ден получаваме мъдри житейски уроци, които ни изграждат като личности.
  • Чудесно послание, Генка! Хубаво би било, ако всеки можеше да погледне на зад с тези чувства, които описваш.🍀

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....