26 jul 2019, 14:16

Послание към всички

  Poesía » Otra
925 1 1

Жадувани, желани нежелани

пристигаме на таз земя

и пак се раждаме отново,

за сетен път така.

С хора разни съдбата ни среща.

По пътища прави - често се губим.

По задънени улици ръка ни подават случайни

и пак продължаваме жални.

Едничка пътека за нас сътворил е живота.

За миг нека поседнем на нея.

Да докоснем с длани пръстта на таз земя 

и да си кажем: Не може повече така!

Един е пътят верен, братя и сестри:

Да правим избор

Да бъдем човечни

и да обичаме вечни

По таз пътека трябва да крачим от любов

изморени и да се срещаме отново и отново

все по -обновени!

2012г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тодорка Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • От любов изморени... В добротата и отдаването й пътят е светъл! Много хубаво послание, Доре!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...