Жадувани, желани нежелани
пристигаме на таз земя
и пак се раждаме отново,
за сетен път така.
С хора разни съдбата ни среща.
По пътища прави - често се губим.
По задънени улици ръка ни подават случайни
и пак продължаваме жални.
Едничка пътека за нас сътворил е живота.
За миг нека поседнем на нея.
Да докоснем с длани пръстта на таз земя
и да си кажем: Не може повече така!
Един е пътят верен, братя и сестри:
Да правим избор
Да бъдем човечни
и да обичаме вечни
По таз пътека трябва да крачим от любов
изморени и да се срещаме отново и отново
все по -обновени!
2012г
© Тодорка Атанасова Всички права запазени