26 июл. 2019 г., 14:16

Послание към всички

918 1 1

Жадувани, желани нежелани

пристигаме на таз земя

и пак се раждаме отново,

за сетен път така.

С хора разни съдбата ни среща.

По пътища прави - често се губим.

По задънени улици ръка ни подават случайни

и пак продължаваме жални.

Едничка пътека за нас сътворил е живота.

За миг нека поседнем на нея.

Да докоснем с длани пръстта на таз земя 

и да си кажем: Не може повече така!

Един е пътят верен, братя и сестри:

Да правим избор

Да бъдем човечни

и да обичаме вечни

По таз пътека трябва да крачим от любов

изморени и да се срещаме отново и отново

все по -обновени!

2012г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тодорка Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • От любов изморени... В добротата и отдаването й пътят е светъл! Много хубаво послание, Доре!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...