Jul 26, 2019, 2:16 PM

Послание към всички

  Poetry » Other
916 1 1

Жадувани, желани нежелани

пристигаме на таз земя

и пак се раждаме отново,

за сетен път така.

С хора разни съдбата ни среща.

По пътища прави - често се губим.

По задънени улици ръка ни подават случайни

и пак продължаваме жални.

Едничка пътека за нас сътворил е живота.

За миг нека поседнем на нея.

Да докоснем с длани пръстта на таз земя 

и да си кажем: Не може повече така!

Един е пътят верен, братя и сестри:

Да правим избор

Да бъдем човечни

и да обичаме вечни

По таз пътека трябва да крачим от любов

изморени и да се срещаме отново и отново

все по -обновени!

2012г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тодорка Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

  • От любов изморени... В добротата и отдаването й пътят е светъл! Много хубаво послание, Доре!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...