8 abr 2011, 15:47

Послание в мрака 

  Poesía » Otra
1510 0 14

Животът ти отдавна се обърка...

И пътят ти минава през стърнища.

Във клопка си. Не можеш да се върнеш.

А бъдещето не чертае нищо.

 

Зациклил си, навярно си забравил

какво е обич, празник и наслада...

Със болката е трудно да се справиш.

Изгаряш на самотната си клада.

 

Каква любов?... Отминало понятие.

Какви мечти?... Заглъхващи акорди.

И честичко се сърдиш на съдбата,

че пак те е изхвърлила през борда.

 

Обиден си дори и на звездите.

Понякога с бутилката си лягаш...

 

А толкова е просто да попиташ

защо мълча, защо стоя на прага...

Защо не влизам, нито се сбогувам...

Защо не ревизирам обичта си...

Защо в съня си жадно те целувам

и стъквам огъня- да не угасне...

 

А толкова е просто да повярваш

във мен и в любовта ми упорита,

във портата, която не затварям,

за да се върна...

                             Ако ме повикаш.

 

 

 

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??