Послание в мрака
Животът ти отдавна се обърка...
И пътят ти минава през стърнища.
Във клопка си. Не можеш да се върнеш.
А бъдещето не чертае нищо.
Зациклил си, навярно си забравил
какво е обич, празник и наслада...
Със болката е трудно да се справиш.
Изгаряш на самотната си клада.
Каква любов?... Отминало понятие.
Какви мечти?... Заглъхващи акорди.
И честичко се сърдиш на съдбата,
че пак те е изхвърлила през борда.
Обиден си дори и на звездите.
Понякога с бутилката си лягаш...
А толкова е просто да попиташ
защо мълча, защо стоя на прага...
Защо не влизам, нито се сбогувам...
Защо не ревизирам обичта си...
Защо в съня си жадно те целувам
и стъквам огъня- да не угасне...
А толкова е просто да повярваш
във мен и в любовта ми упорита,
във портата, която не затварям,
за да се върна...
Ако ме повикаш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Габровска Всички права запазени
