После
Колко наивно си, мое сърце…
Така безнадеждно се влюбваш.
А те, те ограбват с двете ръце
и после бързо разлюбват…
А после, после всичко е сън.
В мъгла преминават ти дните.
Отвътре кървиш, но отвън,
се усмихваш широко, но тихо.
И плачеш всяка нощ със дъжда,
надявайки се, всичко да мине,
но всяка обич оставя следа,
а всяка следа има собствено име.
25.08.2014
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados
