После
Колко наивно си, мое сърце…
Така безнадеждно се влюбваш.
А те, те ограбват с двете ръце
и после бързо разлюбват…
А после, после всичко е сън.
В мъгла преминават ти дните.
Отвътре кървиш, но отвън,
се усмихваш широко, но тихо.
И плачеш всяка нощ със дъжда,
надявайки се, всичко да мине,
но всяка обич оставя следа,
а всяка следа има собствено име.
25.08.2014
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
