22 oct 2019, 12:29

После 

  Poesía
806 2 4

Зрее в двора тишина – помня, че е същата,

дето нарисува пътя, а край него – къща.

Драсна в плитките треви с пръсти непохватни

и което бе живяно, върна се обратно.

 

И което бях изтрила с вкоравени длани,

тънки коренчета пусна, здраво да се хване.

А което бях приспала с песен онемяла,

затрептя като камбана, в бури оцеляла.

 

Люшна се небето в мен, срути облак стръмен

и повлякоха порои спомени от тъмното.

Зряла тишина отвън вечерта загръща –

първо нарисува мен. После – как се връщаш...

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за споделените впечатления!
  • Впечатли ме силно последния куплет:
    "Люшна се небето в мен, срути облак стръмен
    и повлякоха порои спомени от тъмното.
    Зряла тишина отвън вечерта загръща –
    първо нарисува мен. После – как се връщаш..."

    Поздравления и силни аплодисменти, Христина!
  • Хубаво.
  • Да спомените обичат тишината!
    Лиричен слитък: преоценка на живота.
    Поздравления, Христина!
Propuestas
: ??:??