Последен акорд

Poesía

784 0 0

Тишина... пустота...
... бездна една...
... нощ в нощта...
... и аз сама...

*****

Демони зли бият се в мрака...
зъби, нокти, оръжия тракат.
Черни криле обгръщат тъмата...
а аз седя сама на ръба на скалата...

Чувам писъци - мрачни, кънтящи...
Усещам мириса - кървав, зловещ...
обръщам се... виждам войната,
демони зли слагат края ми днес...

Пристъпвам бавно по ръба на скалата...
черната бездна долу ме чака...
Оглеждам се... търся лъч светлина...
но уви... крилатите демони водят война!

Сърцето спира да бие...
заглъхва войната зад мен...
не чувам... не виждам...
падам към мрака студен...

А той ме обгръща нежно,
със своите черни воали...
Не усещам ни студ, ни топлина...
умирам блажено...
Последен акорд... Тишина...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0