14.03.2007 г., 20:23

Последен акорд

785 0 0
Тишина... пустота...
... бездна една...
... нощ в нощта...
... и аз сама...

    *****

Демони зли бият се в мрака...
зъби, нокти, оръжия тракат.
Черни криле обгръщат тъмата...
а аз седя сама на ръба на скалата...

Чувам писъци - мрачни, кънтящи...
Усещам мириса - кървав, зловещ...
обръщам се... виждам войната,
демони зли слагат края ми днес...

Пристъпвам бавно по ръба на скалата...
черната бездна долу ме чака...
Оглеждам се... търся лъч светлина...
но уви... крилатите демони водят война!

Сърцето спира да бие...
заглъхва войната зад мен...
не чувам... не виждам...
падам към мрака студен...

А той ме обгръща нежно,
със своите черни воали...
Не усещам ни студ, ни топлина...
умирам блажено...
Последен акорд... Тишина...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ди Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....