14 мар. 2007 г., 20:23

Последен акорд

781 0 0
Тишина... пустота...
... бездна една...
... нощ в нощта...
... и аз сама...

    *****

Демони зли бият се в мрака...
зъби, нокти, оръжия тракат.
Черни криле обгръщат тъмата...
а аз седя сама на ръба на скалата...

Чувам писъци - мрачни, кънтящи...
Усещам мириса - кървав, зловещ...
обръщам се... виждам войната,
демони зли слагат края ми днес...

Пристъпвам бавно по ръба на скалата...
черната бездна долу ме чака...
Оглеждам се... търся лъч светлина...
но уви... крилатите демони водят война!

Сърцето спира да бие...
заглъхва войната зад мен...
не чувам... не виждам...
падам към мрака студен...

А той ме обгръща нежно,
със своите черни воали...
Не усещам ни студ, ни топлина...
умирам блажено...
Последен акорд... Тишина...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...