Mar 14, 2007, 8:23 PM

Последен акорд

  Poetry
779 0 0
Тишина... пустота...
... бездна една...
... нощ в нощта...
... и аз сама...

    *****

Демони зли бият се в мрака...
зъби, нокти, оръжия тракат.
Черни криле обгръщат тъмата...
а аз седя сама на ръба на скалата...

Чувам писъци - мрачни, кънтящи...
Усещам мириса - кървав, зловещ...
обръщам се... виждам войната,
демони зли слагат края ми днес...

Пристъпвам бавно по ръба на скалата...
черната бездна долу ме чака...
Оглеждам се... търся лъч светлина...
но уви... крилатите демони водят война!

Сърцето спира да бие...
заглъхва войната зад мен...
не чувам... не виждам...
падам към мрака студен...

А той ме обгръща нежно,
със своите черни воали...
Не усещам ни студ, ни топлина...
умирам блажено...
Последен акорд... Тишина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ди All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...