19 dic 2012, 23:23

Последен ден

  Poesía
758 0 1

Опитах нещо различно. Не съм писал нещо такова, затова съжалявам, ако не се е получило достатъчно добре :). 

 

Последен ден.

И после край.

Страх, шепот, плач.

Слънце, поляна, ти с мен,

спомени, прегръдки и чаша чай.

Някъде в далечен град - 

обиди, безверие, срам.

Молитви, вяра, надежда

в някой малък храм.

Вечер е вече.

Целувка, очакване, пак страх,

безброй "обичам те", нов грях.

Притаен дъх, хванати ръце,

гръм, буря... край.

А после светлина, топлина...

може би рай.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любослав Цветанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...