19.12.2012 г., 23:23

Последен ден

755 0 1

Опитах нещо различно. Не съм писал нещо такова, затова съжалявам, ако не се е получило достатъчно добре :). 

 

Последен ден.

И после край.

Страх, шепот, плач.

Слънце, поляна, ти с мен,

спомени, прегръдки и чаша чай.

Някъде в далечен град - 

обиди, безверие, срам.

Молитви, вяра, надежда

в някой малък храм.

Вечер е вече.

Целувка, очакване, пак страх,

безброй "обичам те", нов грях.

Притаен дъх, хванати ръце,

гръм, буря... край.

А после светлина, топлина...

може би рай.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любослав Цветанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...