Последен ден
757
0
1
Опитах нещо различно. Не съм писал нещо такова, затова съжалявам, ако не се е получило достатъчно добре :).
Последен ден.
И после край.
Страх, шепот, плач.
Слънце, поляна, ти с мен,
спомени, прегръдки и чаша чай.
Някъде в далечен град -
обиди, безверие, срам.
Молитви, вяра, надежда
в някой малък храм.
Вечер е вече.
Целувка, очакване, пак страх,
безброй "обичам те", нов грях.
Притаен дъх, хванати ръце,
гръм, буря... край.
А после светлина, топлина...
може би рай.
© Любослав Цветанов All rights reserved.
