Последен дъжд
Зелена Пролет щом се в цвят разпъпи,
една картина ляга на душата:
Как слънцето във езеро се къпе
и лилии как капят от веслата...
На тебе само искам да шептя
красиви, от сърцето ми излезли, думи.
С очите ти аз искам да горя,
да съм звезда от твойто пълнолуние...
На теб да подаря, не зная как,
навеждам поглед, а пък уж съм мъж,
нанизани в тревичка "пачи крак",
брилянтни капчици последен дъжд...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимир Дяков Todos los derechos reservados
