15 feb 2007, 10:32

Последен Изгрев

  Poesía
1K 0 13
Един свят без болка аз ще сътворя за твоето сърце,
свят без мрак, с който да обгърна твоята душа.
Тънещ в прах е хоризонта днес, а мечтите гаснат,
но последна молитва към светлината ще отправя
и меча на Вярата ще вдигна от мъртвата Земя.

Нека няма страх, когато се възправиш срещу мрака
и когато една последна сълза очите обгърне,
далеч от дома, пред хоризонта, от пламъци обвит,
смях душата ще разкъса, непознаващ страха безличен...
Последна светлина във теб... последна усмивка от роса.

Пътя вечен днес, отново ще нашепва саможертва, болка, самота,
но поглед от мен не извръщай, когато рухна в края на Деня.
Виж усмивката на моето лице и без страх отмини този труп,
повдигни меча от студената ръка и го обагри с чистите сълзи.
Нека засияе и изгрева на надеждата да предизвести, която копнеех.

Тръгни веднага напред и болката ще бъде твоя щит от светлина,
а Правда твоето име, с което ще назове те мрака, и страха за себе си ще сътвори.
... последна битка аз дарявам на твоята душа, която световете да разстърси
и светлината да запали като факел в твоите очи, готови да се борят за пореден път,
обагрени в кървави сълзи...
                           ... Тези на Сърцето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Йовчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стихът ти не е ужасен!!!
    Нищо написано и излязло от сърцето не е ужасно!!!
    Поздрави, Пламене
  • Моля ви престанете.Съжалявам ако стиха ми е причинил толкава много разпри.Моля ви спрете.Стига.Стиха ми е ужасен.Точка !!!
  • Ами това е друго нещо вече - точна и ясна позиция - истински коментар.
  • Стига бе, нямам пъпки!
    Аз това и направих, писах на човека една хубава шестиза, защото се е потрудил, писал е от сърце и душа. Не разбирам какъв е проблема: на теб не ти харесва - ОК ми кажи защо? Какви изисквания за писане не е спазил?
    Твоите писания като да по-кратки /по обем/ означава ли, че са по-съдържателни?
    Просто направи паралела м/у твоето лично творчество и това на Пламен тогава, защото за тая твоя 'двойка' оставам напълно несъгласна.
  • На мен ми е пределно ясно какво оценяваш, но не ме познаваш, за да ми отправяш лични обиди!
    Освен това е ужасно глупаво от възрастен и зрял човек, като теб, да се обръща така към една млада дама! Щом на мен ми прави впечатление: замисли се!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...