Feb 15, 2007, 10:32 AM

Последен Изгрев 

  Poetry
930 0 13
Един свят без болка аз ще сътворя за твоето сърце,
свят без мрак, с който да обгърна твоята душа.
Тънещ в прах е хоризонта днес, а мечтите гаснат,
но последна молитва към светлината ще отправя
и меча на Вярата ще вдигна от мъртвата Земя.
Нека няма страх, когато се възправиш срещу мрака
и когато една последна сълза очите обгърне,
далеч от дома, пред хоризонта, от пламъци обвит,
смях душата ще разкъса, непознаващ страха безличен...
Последна светлина във теб... последна усмивка от роса.
Пътя вечен днес, отново ще нашепва саможертва, болка, самота,
но поглед от мен не извръщай, когато рухна в края на Деня. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Йовчев All rights reserved.

Random works
: ??:??