Последен Изгрев
свят без мрак, с който да обгърна твоята душа.
Тънещ в прах е хоризонта днес, а мечтите гаснат,
но последна молитва към светлината ще отправя
и меча на Вярата ще вдигна от мъртвата Земя.
Нека няма страх, когато се възправиш срещу мрака
и когато една последна сълза очите обгърне,
далеч от дома, пред хоризонта, от пламъци обвит,
смях душата ще разкъса, непознаващ страха безличен...
Последна светлина във теб... последна усмивка от роса.
Пътя вечен днес, отново ще нашепва саможертва, болка, самота,
но поглед от мен не извръщай, когато рухна в края на Деня.
Виж усмивката на моето лице и без страх отмини този труп,
повдигни меча от студената ръка и го обагри с чистите сълзи.
Нека засияе и изгрева на надеждата да предизвести, която копнеех.
Тръгни веднага напред и болката ще бъде твоя щит от светлина,
а Правда твоето име, с което ще назове те мрака, и страха за себе си ще сътвори.
... последна битка аз дарявам на твоята душа, която световете да разстърси
и светлината да запали като факел в твоите очи, готови да се борят за пореден път,
обагрени в кървави сълзи...
... Тези на Сърцето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Йовчев Всички права запазени
