13 oct 2011, 14:14

Последен опит

  Poesía » Civil
604 0 3

ПОСЛЕДЕН ОПИТ

 

Малечка-Палечка не съм

в люлка от орехова шлюпка,

но съм сгушена като насън

в дебела охлювна черупка…

 

Сред хората нямам врагове,

сърцето ми свободно тупка,

но няма тез далечни светове,

живея като в миша дупка…

 

Искам да си вдигна главата,

да извикам с разперени ръце:

- Хора! Излизайте от пещерата,

денят на свободата ни дойде!

 

Но кога протегна си ръката

или изправя целия си ръст,

някой пак угасва светлината,

пречупва злостно моя кръст…

 

Ще опитам за последен път

да отворя люк към небето,

че спрели сме на кръстопът,

за да промениме битието…

 

Нямам вълшебни пръчки

като древния баща Мойсей,

но сплотени в наръч съчки,

ще извикаме “Живот, здравей!”

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лиляна Благоева Андреева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Чоно!

    Неволята и аз
    борим се двете -
    всеки ден и час
    зиме и лете...
  • Мили ми Веске, Мария и Минка, всеки път си представям желаното за действително, та белким се случи, но...не би! Като гледам в "Сделка или не" - няма да стане на случаен принцип! Викам и неволята, но...сам човек...само си вика и...толкоз! Приемете моите приятелски поздрави!
  • Лили имаш свободен и борбен дух!Браво!Навсякъде има добро и лошо по целия свят.Само че те няма нужда да викат здравей живот защото го смятат за нормално и всеки ден се радват,че живеят,а ние че сме живи!Благодаря ти за този стих!Поздрав!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....