13 oct 2011, 14:14

Последен опит

  Poesía » Civil
603 0 3

ПОСЛЕДЕН ОПИТ

 

Малечка-Палечка не съм

в люлка от орехова шлюпка,

но съм сгушена като насън

в дебела охлювна черупка…

 

Сред хората нямам врагове,

сърцето ми свободно тупка,

но няма тез далечни светове,

живея като в миша дупка…

 

Искам да си вдигна главата,

да извикам с разперени ръце:

- Хора! Излизайте от пещерата,

денят на свободата ни дойде!

 

Но кога протегна си ръката

или изправя целия си ръст,

някой пак угасва светлината,

пречупва злостно моя кръст…

 

Ще опитам за последен път

да отворя люк към небето,

че спрели сме на кръстопът,

за да промениме битието…

 

Нямам вълшебни пръчки

като древния баща Мойсей,

но сплотени в наръч съчки,

ще извикаме “Живот, здравей!”

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лиляна Благоева Андреева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Чоно!

    Неволята и аз
    борим се двете -
    всеки ден и час
    зиме и лете...
  • Мили ми Веске, Мария и Минка, всеки път си представям желаното за действително, та белким се случи, но...не би! Като гледам в "Сделка или не" - няма да стане на случаен принцип! Викам и неволята, но...сам човек...само си вика и...толкоз! Приемете моите приятелски поздрави!
  • Лили имаш свободен и борбен дух!Браво!Навсякъде има добро и лошо по целия свят.Само че те няма нужда да викат здравей живот защото го смятат за нормално и всеки ден се радват,че живеят,а ние че сме живи!Благодаря ти за този стих!Поздрав!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...