Последен опит
ПОСЛЕДЕН ОПИТ
Малечка-Палечка не съм
в люлка от орехова шлюпка,
но съм сгушена като насън
в дебела охлювна черупка…
Сред хората нямам врагове,
сърцето ми свободно тупка,
но няма тез далечни светове,
живея като в миша дупка…
Искам да си вдигна главата,
да извикам с разперени ръце:
- Хора! Излизайте от пещерата,
денят на свободата ни дойде!
Но кога протегна си ръката
или изправя целия си ръст,
някой пак угасва светлината,
пречупва злостно моя кръст…
Ще опитам за последен път
да отворя люк към небето,
че спрели сме на кръстопът,
за да промениме битието…
Нямам вълшебни пръчки
като древния баща Мойсей,
но сплотени в наръч съчки,
ще извикаме “Живот, здравей!”
© Лиляна Благоева Андреева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Мили ми Веске, Мария и Минка, всеки път си представям желаното за действително, та белким се случи, но...не би! Като гледам в "Сделка или не" - няма да стане на случаен принцип! Викам и неволята, но...сам човек...само си вика и...толкоз! Приемете моите приятелски поздрави!
-
Лили имаш свободен и борбен дух!Браво!Навсякъде има добро и лошо по целия свят.Само че те няма нужда да викат здравей живот защото го смятат за нормално и всеки ден се радват,че живеят,а ние че сме живи!Благодаря ти за този стих!Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Неволята и аз
борим се двете -
всеки ден и час
зиме и лете...