13.10.2011 г., 14:14

Последен опит

599 0 3

ПОСЛЕДЕН ОПИТ

 

Малечка-Палечка не съм

в люлка от орехова шлюпка,

но съм сгушена като насън

в дебела охлювна черупка…

 

Сред хората нямам врагове,

сърцето ми свободно тупка,

но няма тез далечни светове,

живея като в миша дупка…

 

Искам да си вдигна главата,

да извикам с разперени ръце:

- Хора! Излизайте от пещерата,

денят на свободата ни дойде!

 

Но кога протегна си ръката

или изправя целия си ръст,

някой пак угасва светлината,

пречупва злостно моя кръст…

 

Ще опитам за последен път

да отворя люк към небето,

че спрели сме на кръстопът,

за да промениме битието…

 

Нямам вълшебни пръчки

като древния баща Мойсей,

но сплотени в наръч съчки,

ще извикаме “Живот, здравей!”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиляна Благоева Андреева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Чоно!

    Неволята и аз
    борим се двете -
    всеки ден и час
    зиме и лете...
  • Мили ми Веске, Мария и Минка, всеки път си представям желаното за действително, та белким се случи, но...не би! Като гледам в "Сделка или не" - няма да стане на случаен принцип! Викам и неволята, но...сам човек...само си вика и...толкоз! Приемете моите приятелски поздрави!
  • Лили имаш свободен и борбен дух!Браво!Навсякъде има добро и лошо по целия свят.Само че те няма нужда да викат здравей живот защото го смятат за нормално и всеки ден се радват,че живеят,а ние че сме живи!Благодаря ти за този стих!Поздрав!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...