1 jun 2004, 18:45

Последен танц

Poesía

1.8K 0 1

Танцуваме - аз, ти и тъмата,
ръцете студени - няма искри.
Стъпваме бавно - пищи самотата
безмълвно в сърца, в обеднели души.

Танцуваме - аз, ти и съдбата,
очите угаснали - липсва живец.
Музика страстна - горчи тишината
плетейки последен, прощален венец.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

suffer_angelus (Иван Атанасов)

Габи, аз гледам да се ограничавам малко в писането на коментари и затова не коментирам толкова активно.
За Найден и неговоте произведения мога да кажа само хубави неща, каквито вече много пъти съм казвал макар че започва да звучи тенденциозно но което си е истина истина си е.

2004-06-02T20:38:06+03:00

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0